Неочаквани последици
„Какво? Чак наистина ли искаш да го направим?“ – гласовете му трепереха от изненада. Виждах как сърцето му започва да бие бързо. „Не очаквах да се съгласиш толкова лесно!“
„Но защо не?“, попитах с небрежен тон, докато погледът ми се плъзваше алчно по стаята, опитвайки се да се насладя на всичките тези истински елегантни облекла и изискани ястия около нас. „Ами, отворен брак?! Това е почти толкова вълнуващо, колкото и тостът, който се изстрелва между нас!“
Изведнъж за мен не беше просто начин да го изненадам, а отлично подготвена стратегия. Стратегия, която щеше да обърне таблицата. Забелязах как погледите на околните наши познати започнаха да се обръщат към нас. Всеки тук знаеше, че сме идеалната двойка. Десет години, награди, деца, дом… перфектно представа. А сега? Сега им се предоставяше новина, на която нямаше как да устоят.
„Ами… значи, можеш да опиташ“, изрече той, но думите му спънаха, а погледът му стана отнесен. „Искам да кажа, че… това е наистина… добре…“
Усмивката ми стана все по-широка. Чувствах как енергията се прехвърля между нас, едно предизвикателство, което никога не бяхме си поставяли. Но какво точно означаваше за мен отвореният брак? Какво щеше да се случи, ако той не просто пожелае да се забавлява с други, а пък и аз реша да усетим какво е да си свободен, да опитам с други мъже?
Хладен въздух изпълваше ресторанта, но мен ме обливаше топлина от мислите ми. Не исках да направя грешката да стана жертва на собствената си решение. Чувствах как адреналинът тече през вените ми. „А може би и аз ще пробвам?“ – попитах и ми беше много приятно да видя как лицето му застина.
„Какво имаш предвид?“ – изрече той с горчиво изражение, което колкото и да ме подразни, толкова и ме развесели. Чувайки съмненията му, не можех да не му се насмее.
„Да, може би и аз ще отворя за нови възможности. Няма ли да е прекрасно? Просто няма нужда да бъдем само ние двамата, след всичко, което преминахме. Може би ще бъде чудесно за двама ни“, казах спокойно и продължих да не крия радостта в очите си.
„Не… не можеш да говориш сериозно!“, възкликна той, сблъсквайки се с реалността. Изражението му стана чиста паника.
„Ако искаш свободата, значи и аз трябва да имам такава!“, казах, докато вдигах ръце на масата, опитвайки се да запазя тоналността си призрачна, но и изчистена. Мисля, че на него не му беше лесно.
Разговорът продължи с издигнати гласове, наподобяващи скандал, който привлкваше вниманието на масите в помещението. В един момент усетих, че на масата до нас се наливали мигновен шот и мъжествено смях кой знае откъде. Чувствах, че всички се забавляват с нас.
„Това не е справедливо! Аз бях този, който предложи!“, крещеше той.
Седях и чудех как стигнахме дотук. Възможно ли е за десет години да сме се стигнали до тук само за една вечер? Исках да му кажа, че е дете, но вместо това просто се усмихнах.
„Искаш да ми кажеш, че не те вълнува идеята?“, попитах със сарказъм.
„Със сигурност не съм готов за това!“, изрева той.
„Но за мен е интересно“, казах, а в гърдите ми бушуваше буря от емоции. „Ако искаш тази свобода, помисли и за мен. Няма ли да бъде дори по-вълнуващо?“
Спокойствието в мен започваше да дразни все повече и повече. Чувствах как придобивам власт над ситуацията. Колкото повече той съперничи на емоциите си, толкова повече аз вдигнах малко поглед, уверена, че сме в игра, която играх аз и само аз.
„Добре, опитай“, каза той, с по-силно зациклен поглед.
Но не му отговорих. Бях щастлива, мечтаех за начин да направя нещата не само различни, а и интересни. Колко дълго можех да държа всичко под контрол? Чувствах се осветена и свободна. С тази новина той вероятно нямаше да е единственият играч в новата игра на живота ни.
Сетивата ми ставаха все по-остри. Започвах да усещам как треперенето на ръцете ми е само от радост. Нямаше да позволя на предложението му да ми отнеме силата и независимостта. Чувствах как вятърът на сватбената вечер обвива нас и ни носи на височини, които още не бяхме дори мечтали.
„Нека играта започне“, помислих си, усмихвайки се все по-широко и лакомо. Можеше да се наложи да преразгледам всякакви стереотипи. На десетата ни годишнина всичко можеше да бъде различно, ставаше само въпрос за игра на предизвикателства и повече свобода.