Дългият път към отмъщението
Студен вятър подухваше из улиците на София, когато в тъмната вечер реших, че е време да завърша това, което бяха започнали момчетата. Погледът ми беше опиянен от червените светлини на уличните лампи, а животът около мен беше само фон в моята мисия. Лили, моята малка дъщеря, лежеше в болничното легло с осакатената си челюст, а в мен не остана и капка жалост. Погледнах телефона си и видях името на Рейес. Отново.
„Преди две години не бях сигурен какво да правя, „казах тихо на себе си. В минулото бях наясно с правилата. Сега обаче не се тревожех за правилата. Настъпи момент, в който разбрах, че буквално трябва да действам на ръба на закона, за да защитя детето си.
Звъня на Рейес и му нареждам да събере екипа, да назначи задачата. Имам нужда от информация, але също и от поддръжка. Лили не заслужава да бъде жертва на привилегии. Трябва да я защитя.
През следващите дни, информацията валяше като дъжд. Чувствах, че се връщам в старата игра. Всяка секунда, прекарана с Лили, беше мираж. Гледах я в болницата, усмивките ѝ ми бяха познати, но зад тях виждах синините, безкрайния страх и мълчаливата загуба на спокойствие.
«Татко, какво стана с онези момчета?» – попита тя по време на един от рядките моменти, когато беше будна.
«Всичко е наред, мъниче. Просто имаш нужда от спокойствие,» отговорих, опитвайки се да не я изплаша.
Но не можех да запазя спокойствие. Дните минаваха, а информацията, която получавах, беше стряскаща. ***Итън Коул***, ***Брандън Хейл*** и ***Тайлър Уитмор*** – те не бяха просто обикновени студенти. Бяха свързани с мрачни кръгове, от които се страхувахме да не излезем. Знаех, че е време да контролирам ситуацията и да направя нещо, което да шокира системата.
Късно вечерта, в затъмнен офис, собраха екипа. Бяхме малка, но добре подготвена група от бивши оперативни агенти, всеки от тях с уникални способности. „Сега знаете какво ще направим,” започнах аз. „Тези момчета смятат, че могат да действат безнаказано. Няма повече да търпим. С мен ще седите, и ще получите информация за тях. Обещавам ви, че после изходът ще е на наша страна.”
„Ако се планира добре, всичко е възможно,”
каза един от бившите ми колеги, *Марио*, с твърдите си ръце, изкарани от света на адреналина.
През следващите дни, екипът работеше интензивно. Разполагахме с информация почти от всяка точка на града. Като *Полковник Призрак*, бях научил да заобикалям правилата. Сега трябваше да изведа на повърхността тъмнината, която обикаляше тези момчета, да я осветя.
Техните контакти, техните приятели – всичко тук беше на разположение, просто трябваше да се задействат правилните механизми. Събрахме купища доказателства, хакнахме имейлите им, извадихме от задушната мрежа на властта неща, които да им покажат, че сме близо.
„Не знаят, че сме на крачка от тях,” казах на екипа, преди да потвърдим последните подробности за плана. „Никой не знае, че сме ние, но те знаят, че белезите остават.”
Садяки у дома, планът се създаде.
Водих екипа за операция, имайки предвид, че всяко действие симулира терор. Щеше да бъде демонстрация на сила. Изненада. Устрема на екипа ми бе толкова неуморим, колкото и моята мъка. Бях готов да направя всичко, за да се справя с тези момчета – да ги накарам да разберат, че действията им имат последствия. Всички заедно шестимата с мен се подготвяхме за последната стъпка.
Събирахме се пред *Техеран*, елитно заведение в София, което свързваше само най-привилегированите. Носех нашите маски на лицата, за да бъдем анонимни. Сърцата ни бяха готови.
„Когато видите момчетата, просто кажете: „Играта свърши,” и им напомнете, с какво си играят.” Погледнахме се с Марио. Имаше нещо в погледа му, което ми напомняше за преломните моменти от живота.
Заведение, което никога няма да подразбере какво се случи – тъгата в очите ми, яростта, която гореше в мен. Тези момчета седяха уверени и самодоволни на масата, докато ние се приближавахме.
„Здравейте, момчета,” Казах, устата ми извила малка усмивка.
Те се обърнаха с ненавист. В този миг разбрах, че съм готов.
„Играта свърши,” казах отново, и звуците отсечени в мрак.
Те не знаеха какво следва. Не знаеха, че *Полковник Призрак* е отново на свобода. Смущението им в миг се смени с паника. Операцията бе незабавна.